Какво правя, когато сгреша?

Всеки греши, това не е нова новина. Но как реагираме когато сгрешим? Какво правим тогава – защитаваме се и започваме да убеждаваме себе си и останалите, че сме прави или си признаваме спокойно и продължаваме напред.

„Сигурна съм, че инстиктивно всички тръгваме по пътя на сомубеждаването колко сме прави“

Аз не съм сгрешила, аз вярвам, че така е трябвало да стане, аз мисля, че съм права. Това се дължи на първична емоция в такава ситуация – fight or flight (бори се или бягай), която е заложена от периода на оцеляване на човечеството в естествената му среда – природата.

Но ние не живеем в гората или в джунглата и това означава да управляваме тези първични емоции. Това не означава, че няма да изпитваме емоция и вяра да защитаваме грешната си кауза – напротив, този импулс няма да изчезне. Реакцията ни спрямо този стимул може да се промени.

Вместо да си кажем – аз съм права, прост така на инат, по-добре да помислим реално дали сме сгрешили или не. Обикновено интуицията ни подсказва, но ние отказваме да приемем, че сме сгрешили – против гордостта и себеуважението ни е.

„Но ако не се съпротивляваме на чувството, че сме сгрешили, ще сме много по-спокойни и по-малко войнствени.“

Тогава можем да анализираме ситуацията и да преценим – какво можех да направя по-добре и всъщност да го направим следващия път. Това е истинско израстване – както емоциално, така и професионално. Защото правим грешки навсякъде – в семейството, в професионалния ни път, в приятелско обкръжение.

И това ни прави хора – ние сме несъвършени, но имаме способността да израстваме и еволюираме и да избираме как да се чувстваме. Защото чувствата са различни от първичната емоция.